НаруХина

Глава №1:Поглед в миналото

Денят беше хубав и слънчев,предразполагащ към греховно мързелуване сред дивата природа. Животът в този ден изглеждаше простичък , но невероятен.Неподправеният синхрон между всички живи твари(в това число и човекът Smile )караха дори и най-напрегнатите да се
отпуснат и да почувстват магията на деня.В този момент не съществуваха добро или зло,
проблемите бяха забравени , съществуваше само настоящето погълнато от утопията на деня.
За съжаление красотата на деня не успяваше да всее покой в душата на едно момче,седнало
върху едно дърво в близост до тренировъчната площадка на село Коноха.Набръчканото чело и бездънната ярост в иначе искрящите му очи,не не оставяха място за гадаене относно
душевното му състояние. Мястото навяваше болезнени спомени и като съдник с горчива жлъч напомняше на момчето за неизпълнения му дълг към приятел,към любима и към самият него.
Узомаки Наруто , вечно отхвърляното дете успя да се измъкне от превземащата го самота и
и да избегне мракът заплашващ да го погълне . Той бе отритван и избягван, хората го гледаха с недоверие и боязън , наричаха го чудовище.И точно тогава , когато беше готов да им повярва и да се превърне в огорчен и озлобен от живота човек се появи неговият спасител.
- Ирука-сенсей – думите се изплъзнаха от устните на Наруто –Благодаря Ви, че повярвахте в мен и ме спасихте от мракът заплашващ да превземе душата и сърцето ми.- мислите на Наруто го отведоха години назад , когато той успя да намери приятели , и лека усмивка се прокрадна на лицето му.- Сасуке , Сакура , Какаши-сенсей .Вие се превърнахте в семейство за мен! – спомени и лоши и добри се смесиха и превзеха съзнанието му.Така за първи път от дни насам Наруто усети истинска радост да се завзема сърцето му.За съжаление това трая само миг.
- Сасуке-кун … Защо? – През времето когато двамата бяха заедно като отбор , те успяха да станат и най-добри приятели И най-големи съперници ,затова мъката бе толкова голяма. Съревноваваха се във всичко , като се започне от това кой ще погълне най-голямо количество храна и то най-бързо , и се стигне до перфектното усвояване на нова техника. Заедно тренираха до изнемога , никoй не признавеше умората си и не си тръгваше преди другият. Така с времето това вечно съревнование неусетно ги направи близки един за друг.
Съществуваше и моментът когато Наруто тайно се съревноваваше със Сасуке за сърцето на Сакура-чан. – Макар че … - помисли си с болка наруто – За съревнование и дума не можеше да става, защото Сакура-чан обичаше Сасуке от момента, в които го бе видя , а Наруто презираше и явно му показваше вечното си неодобрение .
С изминаването на времето, с заминаването на Сасуке , а след това и на Наруто чувствата на Сакура-чан се бяха променили, сега тя не беше вече беззащитното момиче ,тя беше войн, нинджа от селото скрито в листа. Сега Сакура-чан приемаше Наруто за равностоен И го уважаваше , смяташе го за най-добър приятел и би рискувала живота си за него , но нейна любов си оставаше Учиха Сасуке. Макар сега тя да не говореше за него действията И реакциите И , бяха достатъчни на Наруто , за да е сигурен ,че не греши в преценката си.
Отново мислите на Наруто се върнаха към Сасуке. – Общо взето – помисли си с ирония Наруто – през последните две години и половина , той постоянно мислеше за приятеля си. Измъчваше се от чувстви за вина и безсилие. Изминаха две години и половина от както Сасуке замина да тренира с Орочимаро , изминаха две години и половина от провала на Наруто да го спре И върне обратно.
След като не успя да спре Сасуке , наруто замина със Джирая-сама ,за да тренира ,а Сакура-чан остана под попечителството на Тцунаде-сама , която стана петата хокаге. – по ирония на съдбата – замисли се Наруто – тримата от отбор 7 бяха станали ученици на легендарните санини.
- Дам , Еро-сенин ме научи на всичко което знае, както изглежда Сакура-чан ще стане втора Тцунаде – от тази мисъл той потръпна – Ами ти Учиха Сасуке … до къде си стигнал ти в уменията си? Надявам се само да не И позволил на Орочимаро д да те въвлече в подлите си машинации. – наруто разбираше желанието на Сасуке за отмъщение ,но не разбираше бягството му от Коноха и заминаването му при Орочимаро , превръщайки се в доброволен изгнаник. – Нима той не знаеше , че аз ,Какаши-сенсей дори - Сакура-чан ще бъдем до негои ще му помогнем да раздаде справедливост !? – Извика в яроста си Наруто. Но имаше И още нещо , което го измъчваше . Нещо засягащо само него и Съске-кун И тяхната последна битка.
- Защо Сасуке!?Защо!? – Усетил чуждо присъствие , Наруто се от търси от спомните и обзелите го мисли И се завърна в реалността. – боже та то е станало доста късно – той погледна небето и видя вече проблясващите звезди. – Колко ли време вече вися тук? – сякаш в отговор на зададения въпрос коремът на Наруто издаде бурен протест. – Ха,ха пропуснал съм да обядвам с рамен , но сега ще си похапна – предчувствайки предстоящото хапване Наруто беше забравил за чуждото присъствие, което беше усетил. Изправи се и малко преди да тръгне към селото забеляза тъмна сянка да се прокрадва в тъмнината.
- Хм , кой ли е това И защо така се промъква , сякаш не иска да го забележат? – Тъкмо когато беше готов да нападне непознатия и да го разпита ,защо се промъква така на територията на селото , когато лунната светлина огря тъмната фигура И в нея той разпозна Хюга Хината.
- Хей , Хината !? – Извиквайки за да спре момичето , Наруто скочи от дървото в близост до нея. – На къде си се запътила толкова късно вечерта !? И то сама !? – както винаги той бе нетактичен и любопитен , и понеже когато се отнася до Хината Наруто си е Наруто , той не забеляза особеното облекло на събеседничката си , а се вгледа в очите И настойчиво очакваш отговор.
- О о о … Наруто-кун!!! Аз … -



Надявам се да ми простите ако има правописни грешки

Глава №2 : Тайната на Хината

- О о о … Наруто-кун!!! Аз … - Отвлечена във собствените си мисли Хината не беше усетила чуждото присъствие . Сега тя благодареше ,че човекът пред нея е Наруто-кун , а не някои враг и се проклинаше за невнимателността си,която и беше нетипична.
- Ей Хината , къде се отнесе ?Ще ми кажеш ли все пак на къде си се запътила пот това късно време!? – нетърпението на Наруто подсети Хината ,че бързо ,трябваше да измисли правдоподобен отговор ,за да оправдае присъствието си и да не привлече ненужно внимание към себе си . Не и в този момент .
- Наруто-кун , аз …- Хината започна да се изчервява по обичайният за нея начин.
- Хей Хината !? – попита с разтревожен глас Наруто – Нали няма сега да припаднеш?Само моля ти се, се дръж и не припадай , преди да съм те завел в селото. – видимо притеснен от възможността Наруто взе да кърши ръце и да се моли това да не се случи.
- О о о … не , Наруто-кун!Защо си мислите така? – Макар и да знаеше отговора , Хината го зададе просто , за да спечели време и да измисли как да оправдае присъствието си.
- Ами извинявай Хината-сама , но когато и да те видя ти все си я червена, я припадаш. Да не е си нещо болна ? – Наруто видимо се притесни И посегна да докосне челото и , за да провери дали няма температура. Но още дори не приближила и сантиметри до челото й ,ръката му беше хваната в желязна хватка. Не болезнена , а силна не позволяваща по нататъшни движения.
Без да усети инстинктивно Хината беше хванала насочената към нея ръка .
- О не , Наруто-кун . Добре съм ,ти просто … просто ме изненада , не те бях усетила. – каза набързо тя като все още не беше усетила ,че държи ръката на Наруто.
- А а Хината, били ми пуснала ръката?Аз просто исках да проверя дали не ти е зле, не бих те наранил ! – Учудването в гласа на Наруто ,най-сетне накара хината да се съвземе и да а погледне надолу ,където наистина ръката и държеше тази на Наруто.
- О боже!!! – видимо притеснена тя го пусна и отдръпна бързо ръката си.При това движение , неусетно от ръката и падна сребърната гривна подарък и от Хюга Неджи .
- Извини ме Наруто-кун . – побърза да се извини Хината – Аз просто … аз съм малко напрегната , цял ден имах работа in е успях да тренирам , затова и сега съм тук. – Хината дори не усети , колко лесно се изплъзна лъжата от устата и.
- А това ли било . – каза Наруто успокоен – Виж Хината … - думите му бяха прекъснати от силното изкъркорване на корема му ,което го подсети ,че вкъщи го чака хубав рамен .Той искаше да я попита още нещо ,но нарастващия глад го накара просто да се сбогува.
Изчерви се леко. – Е добре тогава аз ще се пробирам.- но кавалерът в него се обади (представяте ли си Наруто и кавалер  ) – Хината ако искаш мога да остана с теб доката тренираш ,все пак наистина е много късно ? – и добави – Дори и за мен е късно да тренирам в такова време .
- О не моля те не се притеснявай за мен. – видимо притеснена от това Наруто да реши да остане с нея ,за да не е сама , и да открие тайната й , Хината каза с рязък, нетипичен за нея глас. – Аз съм добре Наруто-кун ,ще потренирам малко и няма да се бавя. – след малко добави – Обещавам ! – малко засрамен от щастието ,което изпита ,когато чу думите на Хината , Наруто се обърна да си върви.
- Все пак не съм хапвал от сутринта – заоправдава се наум Наруто , пред себе си.А на Хината каза – Довиждане и да а не се преуморяваш много.
- Довиждане Наруто-кун ! – След като каза тези думи Хината побърза да изчезна ,просто за да не му даде възможност да си промени мнението.
- Хей Хината ? – Досетил се какво иска да я попита ,Наруто се обърна към мястото където до преди малко бяха стояли двамата , и остана учуден нея я нямаше.
- Боже къде изчезна това момиче!? И за бога , кога толкова бързо успя да тръгне, дори без да я усетя !? – В гласа му се долавяше нескрито учудване примесено с възхищение.
- Хината-сама , станала си дори още по-бърза! – Каза Наруто този път с неприкрито уважение.Беше готов да се обърне и да си тръгне ако нещо проблясващо на лунната светлина не привлече погледа му към тревата.
- Хм , какво е това? – Задавайки си въпраса Наруто се наведе , за да вдигне предмета.
- Хей , ама това е гривна !На кой ли е ? (И понеже ние си знаем ,че Наруто си е Наруто , той въобще не свърза гривната с това ,че до преди малко Хината стоеше там).
- Доста е красива . О о отзад има и гравюра ! : “ На Хината-сама с уважение Хюга Неджи!”
- Явно е на Хината.(е Наруто откри Америка  ).Но къде изчезна тя? – Наруто още веднъж се огледа ,но понеже си нямаше и на идея на къде е тръгнала , той просто вдигна рамена и я прибра в джоба си.
- Ще я потърся утре , за да и я върна. – след тези си думи Наруто тръгна към селото.

Притеснена от срещата с Наруто и гузна от лъжата , която трябваше да изрече , Хината въобще не разбра за изчезналото и бижу. След малко тя стигна целта си . На около километър от мястото , на което се засече с Наруто я чакаха отряд на АНБУ .
- Здравей Хината-сама , готова ли си сте? – запита я един от мъжете с маски.
- Да . – След това тя извади от малката си чанта маска подобна на тези на мъжете , върза си косата и я постави на литцето си. – Наруто-кун , значи наистина си се върнал! – замисли се Хината. След това се обърна към групата ,която я чакаше и каза: - Да тръгваме , Тцунаде-сама иска информацията до утре преди обят . – След това тя и отрядът на АНБУ изчезнаха безследно в мрака..

Глава №3 : Сложността на чувствата

Беше късно , Наруто тъкмо излизаше от сградата на хокагето и си мърмореше .
- Боже стана много късно ! Точно днес ли баба Тцунаде ,трябваше да ме засипе с толкова много работа !? Не ми останаха и 5 свободни минути , за да отида до Хината-сама ,за да и върна гривната . А сега е късно и е неприлично да я притеснявам.
След тези думи той се спря и погледна небето. Чисто и неповторимо то караше хората да се запитат за тайните ,които то крие. Но понеже дарбата на Наруто не бе в поезията,
очарованието на звездите го задържа за около минута .
- Хмм ... знам , че е късно ,но Хината-сама сигурно е разбрала ,че гривната и липсва и се е разстроила ужасно !?! Май ще е най-добре да отида да и я върна . Надявам се само Хюга Хияши и Хюга Неджи да не ме сритат , затова ,че притеснявам Хината-сама по това време – изричайки тези думи ,Наруто се опъти към дома на Хината потънал в живи представи , какво ще му причинят водача на клана Хюга и приятелят му Неджи като го видят пред вратите на имението .
В същото време Хината-сама откри липсата на гривната и беше в отчаяние , защото знаеше какво ще си помисли Неджи ,когото забележи ,че тя не я носи .Щеше да реши, че Хината не държи на подаръка си и го е загубила поради невнимание . Тя не искаше това да се случи ,защото уважаваше Неджи-кун и бе доволна от новите отношения, който имаше с него . Сега той не бе просто човек от второто семейство , а и бе като брат . Но той все още беше предпазлив и тя не искаше да го обиди . Затова след вечеря тя се извини и отиде в стаята си , преоблече се и безшумно се измъкна от къщата .
- Първо ще проверя на мястото ,където срещнах Наруто-кун , а след това и на мястото ни за среща с АНБУ – мислеше си тя и безшумно се прокрадваше в тъмнината като внимаваше никой да не я усети. Потънала отново в мислите си и в прекомерната си предпазливост Хината не забеляза загледаният с почуда Наруто.
Той беше на отсрещната страна на улецата и тъкмо обмисляше извинителната си реч към бащата на Хината-сама , когато я забеляза да излиза от къщата . Тъкмо щеше да я повика ,когато забеляза странното и държание и начинът ,по който се промъкваше сякаш не искаше никой да я забележи. ( Браво веднъж и Наруто да се усети на време Very Happy ) . Реши да я последва , а когото са вече далеч от селото да настигне Хината ,за да и върне гривната и естествено да и поиска обяснение за странното и поведение !
- Сигурно пак ще тренире късно вечер . – помисли си Наруто като разбра на къде се е запътила Хината-сама . – Тя винаги си е била малко странно момиче . – Каза си той.
Но когато видя ,че се спира на мястото , на което се срещнаха вчера побърза да я настигне .- Явно е открила липсата на гривната и е дошла да я търси – мислеше си .
- Здравей Хината .- провикна се той.
Хината тъкмо беше усетила чуждо присъствие и се готвеше за атака , когато познатия глас я спря . Тя бавно изпусна задържания си дъх и бавно се обърна . Както и очакваше това бе Наруто-кун.
- Здравей Нарута-кун , какво правиш тук по това време на вечерта !? – след това се досети ,че той вчера беше тек горе-долу по същото време и осети присвиване в стомаха . След това попита с прегракнал глас : - Да нямаш среща? – с изричането на тези думи тя се огледа .
- О о не Хината-сама , хахаха не е така .- Побърза до отговори той и наведе глава ,защото се срамуваще да и признае , че я е следил. Така Наруто не видя облекчението , което се появи в погледа на Хината и леката усмивка появила се на лицето й.
- Амиии... виж какво Хината . – започна да увърта той – Ох !Аз те проследих. – изтреля Наруто , но когато видя очуденото й изражение побърза да обясни. – Когато вчера си тръгна аз намерих нещо в тревата. – казвайки това Наруто бръкна в джоба си и извади гривната .
- О гривната ми !?
- Исках да ти я дам днес през деня ,но баба Тцунаде ме затрупа с работа и не успях . Стана късно ,но все пак реших да дойда до вас да ти я дам , защото бях сигурен , че ще се разтройш от загубата й . Тогава те видях да се про... , да излизаш и реших да те последвам , за да ти я дам . – И така си спестих срещата с баща ти и Неджи – помисли си Наруто с облекчение .
- Благодаря Нарута , не знаеш колко съм ти благодарна . – каза щастлива Хината.
Стреснат от това , че за първи път от както пазнаваше Хината-сама тя го наричаше по име без официалности ,а и тази нежнос в гласа й ,Наруто вдигна рязко глава . И остана поразен .
- ...Хината това ти ли си !?!? Кога си станала толкова красива !?!?– очудваше се Наруто и останал запленен от видението ,което се разкри пред очите му! В бързината Хината беше облякла необичайни за нея дрехи. Тя беше с кастюмът си за танци ,защото той й позволяваше да извършве неограничени движения и й беше удобен. Но той също подчертаваше всяка извивка на тялото й , като се започне от дългите и стегнати крака , преминоваше през малкото и оформено дупе и стигаше до плоския й корем подчертан от едреят й бюст .Тяло на магьосница! Но не тялото й порази до такава степен Наруто той виждаше дългите и пурпорни коси леко полюшвани от вятъра и не можеше да откъсне поглед от нефертитените и очи ,те омагьосваха с дълбочината и чистотата си! (хей дори и аз се влюбих  ) Наруто стоеше като в транс.
- Ехо Наруто-кун , къде се отнесе? – Тя не бе пропуснала да забележи замечтаната физиономия на Наруто и се бе почувствала наранена , защото знаеше кой присъстваше в мислите му. – Сакура-чан, винаги Сакура-чан – помисли си с горчивина тя. Усетила старата болка Хината протегна ръка към Наруто и каза , по-нетърпеливо отколкото смяташе : - Наруто-кун били ми подал гривната ,защото стана наистина късно и , трябва да се прибирам .
Стреснат и засрамен от посоката ,която взеха мислите му Наруто се извини и се приближи към Хината . Но вместо просто да й подаде гривната ,той хвана ръката й придърпа я по-близо и сам закопча гривната . След това сложи ръце в джобовете си , погледна я и каза : - Да тръгваме . – обърна се и с бавни крачки се насочи към селото.
- Наруто ?! – прошепна тя и , когато той се обърна каза : - Благодаря ти ! – след това, го настигна и тръгнаха рамо до рамо към селото , в пълно мълчание .
През целият път Наруто не продума , не знаеше как да говори със сегашната Хината , чувстваше се неуверен . Чувстваше се малко странно . След секунда усети ,че Хината спира .Неусетно бяха стигнали до дома на Хюга . Не знаеше защо ,но не искаше да изрича думите за довиждане ,защото тогава трябваще да я остави и да си тръгне , а той не се чувстваше готов да го направи. Усещаше ,че трябва да каже нещо на Хината ,но не знаеше как .
- Лека нощ , Наруто-кун . – С изричанито на прощалните думи Хината не изчака Наруто да й отварне ,а се обърна да си върви . Но в момента ,когато се опита да направи първата крачка усети силна хватка около китката си , след това се озово очи в очи с Наруто , който я гледаше странно.
- Хината ти ... аз... – Наруто се опитваше да обясни , но той самият не разбираше , затова направи единственото възможно нещо . Наведе се и целуна Хината по отворените й от изненада устни .
Целувката бе извънредно нежна и трая сякаш миг , след това потресен от действието си Наруто се обърна и изчезна.
- Наруто !!! – името се изплъзна от устните на Хината като лек стон.Вглеждайки се в празното пространство , на което до преди малко стоеше Наруто тя изстена и се прибра по-объркана от всякого .